Какво е субтотална колектомия?

Автор: Carl Weaver
Дата На Създаване: 24 Февруари 2021
Дата На Актуализиране: 18 Може 2024
Anonim
Dincho Georgiev: MateRegen - high-end barrier gel
Видео: Dincho Georgiev: MateRegen - high-end barrier gel

Съдържание

Субтетална колектомия е хирургична процедура, която се извършва в дебелото черво и се използва за лечение на много заболявания и състояния, свързани с дебелото черво. Това се отнася до хирургична процедура, включваща отстраняване на цялото или на част от дебелото черво.


Научете повече за субтотална колектомия (NA / Photos.com / Getty Images)

идентификация

Субтетална колектомия, известна също като частична колектомия, се отнася до операции, които премахват само една част от дебелото черво. Думата "междинна сума" се използва за разграничаване на този вид операция от "тотална колектомия", което означава пълно отстраняване на дебелото черво.

видове

Има няколко подтипа на субтотална колектомия, според книгата "Клинична онкология". Отстраняването на възходящия дебело черво (т.е., проксималната колона) се нарича дясна хемиоклектомия. По същия начин, отстраняването на лявата се нарича лява хемиоклектомия. Отстраняването на сигмоидата се нарича сигмоидектомия.

важност

Субтотерална колектомия се използва за отстраняване на част от дебелото черво, засегната от редица заболявания, включително рак на дебелото черво, болест на Crohn и улцерозен колит, според клиниката Mayo. Субтотерална колектомия се използва също за лечение на обструкция на червата и перфорация на червата.


съображения

Пациентите със синдром на Линч са изложени на висок риск от развитие на колоректален рак. Субтетална колектомия може да се разглежда като превантивна мярка за намаляване на риска от развитие на този вид рак, според статия от 2007 г., публикувана в Journal of Medical Genetics.

усложнения

Усложненията на субтоталната колектомия включват фистула, обструкция на тънките черва и анастомозна стеноза, според клиниката на Mayo. Около 1 на 100 пациенти умират от усложнения от операцията, според прегледа от 2009 г., публикуван в списание "Генетика в медицината".