Съдържание
Корпоративните разходи включват фиксирани и променливи разходи, което е особено вярно, ако са направени в производствената дейност или в административните дейности на дружеството. Фиксираните разходи също могат да бъдат наричани разходи за капацитет, тъй като те са направени при осигуряване на оперативния капацитет на дружеството. Фиксираните разходи могат да бъдат класифицирани като компрометирани или дискреционни.
Извършени фиксирани разходи
Предоставените фиксирани разходи са разходи, при които едно дружество понася дълъг период от време и не може да бъде намалено през този период. Тези разходи включват големи инвестиции като закупуване на сграда или оборудване, разходи за имуществени данъци върху даден актив или възнаграждение на висшето ръководство. Тези разходи се реализират с разбирането, че фирмата компрометира стойността на тези активи или персонала в цялостната корпоративна функция в дългосрочен план. Преди да се ангажира с тези разходи, ръководството трябва да вземе под внимание въздействието, което това действие ще има върху бизнеса.
Дискреционни фиксирани разходи
Фиксираните дискреционни разходи са разходи, които могат да се променят ежегодно въз основа на управленски решения. Тези разходи включват инвестиции в научни изследвания, програми за развитие на мениджмънта и университетски практики. Въпреки че тези програми са полезни за организацията, тя не е обвързана с дългосрочен ангажимент. Компанията има по-голяма гъвкавост при вземането на решения за продължаването на тези програми, тоест ръководството може да промени решението си и да ги прекрати през следващата година, или може да направи незабавна промяна, ако финансовото състояние на компанията оправдае промяната.
Поведение при фиксирани разходи
Фиксираните разходи остават същите, независимо от нивото на стопанска дейност. Фиксираните разходи, направени в производството, няма да се променят в общата им стойност, ако се промени обемът на производството. Фиксираните разходи за единица обаче ще намаляват с увеличаването на производството. Ако продукцията намалее, фиксираните разходи за единица ще се увеличат. Например, годишните данъци върху имотите няма да се променят, защото производството се е удвоило. Вместо това разходите за тези данъци трябва да останат същите. Разходите за единица обаче ще намаляват, тъй като ще бъдат разделени на два пъти повече единици.