Какви съставки съставляват камък на философа?

Автор: Charles Brown
Дата На Създаване: 10 Февруари 2021
Дата На Актуализиране: 2 Декември 2024
Anonim
ФАМА ФРАТЕРНИТАТИС - Пътуване в неочакваното_720p_BG Audio
Видео: ФАМА ФРАТЕРНИТАТИС - Пътуване в неочакваното_720p_BG Audio

Съдържание

Популяризиран от фантастични творби като "Хари Потър и философският камък" на Дж. Алхимиците вярваха, че онези, които притежават веществото, могат да превърнат оловото в злато.


Търсенето на философския камък е част от мистично пътуване, част от химически експеримент (Photos.com/Photos.com/Getty Images)

алхимия

Алхимията е древно и средновековно изкуство, наука и философия. Основната цел на практикуващите алхимия, наречени алхимици или химически философи, е да намерят начин да променят или трансформират метал, като олово, в злато или сребро. Те също търсеха еликсир на живота или вещество, което ще увеличи живота за неопределено време и изкуствен процес за създаване на живот. Въпреки това, според съвременния алхимик Йоханес Хелмонд, алхимията всъщност е символ на трансформация на душата чрез просветление.

Камъкът на философа

Алхимиците вярваха, че не могат да превръщат металите в злато без определено вещество, наречено философски камък. Може би това име е подвеждащо. Много текстове го описват като прах или течност, направена от различни метали, работещи с няколко метала вместо камък. Според алхимика Джон Рийд алхимиците са работили с различни мистични вещества. Трите най-популярни вещества бяха философската сяра и живак, очевидно синтезирани от злато и сребро, и философска сол на живака. Тези вещества бяха поставени в стъклен компонент, наречен Херметичен съд или Философско яйце и след това се затопляха в процес, който алхимиците наричаха Голямата работа.


Никола Фламел

Любителите на поредицата "Хари Потър" ще разпознаят името на Никола Фламел от книгата "Хари Потър и философския камък". Той наистина беше алхимик от четиринадесети и петнадесети век, за който се предполагаше, че е успял да създаде философския камък. Според легендата, в края на 1370-те, Фламел купил алхимична книга, която инструктирала читателя в процеса на превръщане на металите в злато. Фламел обаче не разбрал напълно текста, докато не го отнесъл на еврейски евреин в Испания, който му помогнал да интерпретира символите на книгата. В началото на 80-те години на миналия век Фламел започва, както се предполага, с неизчерпаемия източник на злато и сребро от живака. Той и съпругата му нямаха деца, така че те дадоха голяма част от откритията си на благотворителни организации като църкви, училища и болници. Скептиците вярват, че Фламел всъщност е използвал уменията си с алхимия като история за прикриване на финансовите си дейности, като например да отпуска пари на благородници и да помага на евреите във Франция и Испания.


Алхимия и химия

Макар и мистични по природа, алхимиците всъщност проправиха пътя за съвременната химия и направиха много важни открития. Например алхимиците са открили сярна киселина, калиева белина, калиев бикарбонат, бензоен и цинк. В началото на осемнадесети век алхимикът Йохан Фридрих Бойтехер е първият европеец, който е научил формулата на порцелана. Данните от някои европейски алхимични библиотеки също предполагат, че алхимиците също експериментират с радиопредаване, аудио запис, снимка и полет.